forum.vanbg.com :: Преглед на тема

Leon · Site Admin

Знам, че провокирам интереса ви още със заглавието. Както виждате от рубриката – погледът ми върху нещата е отвън, т.е. точно откъдето си трябва.

Знам и че очаквате статистика. Както за Канада, така и за България. И с право – след такова заглавие: колко сме тук, колко се връщат, колко идват през океана годишно. Направо отговарям: нямам такава. Може би точно могат да отговорят от Statistics Canada. Аз имам своите житейски наблюдения, събирани вече 5 години. Но особено интензивно през последните две – преди влизането на България в ЕС и в днешно време.

Обзалагам се, че вече всеки един от вас може да разкаже по една история за семейство или отделен човек, тръгнал си от Канада. С паспорт в джоба. А в другия – с малко пари. Ако е имал и продал имот – с повечко. А ако е бил и дребен бизнесмен (СПА център, ресторант, магазинче...) – трупнал е в банковата сметка някой и друг долар, прехвърлил ги е в България, разбира се – вече в евро. Така са го посъветвали и правилно са направили. Други пък навреме са ги "светнали" да помагат в усвояването на поредните инвестиции в родината и тръгват към обещана заплата и сключен договор.

Значи има хора, които не са се уплашили от растящите цени в родината, от боклука в препълнените кофи, от бездомните кучета, от сърдитите продавачи. И тръгват – с английския от Канада, с идея за проект за заем от Европейските фондове, с набран опит в пазарната икономика. И най-вече – с мисълта, че там ще бъдат над другите, живели през тези години в преходни и трудни времена, в неустроена държава, с вечно менящи се по цвят правителства.

Кое от всичко това е вярно?

Всичко, без предположението, че ние сме нещо повече от тях – нашите близки, приятели и колеги в България. Че сме повече и от младежта, образовала се в Европа и завръщаща се по родните места.

Първи от Канада си затръгваха децата ни. След летните ваканции сред българските си връстници, започнаха да усещат, прибирайки се при нас, липсата на социалните контакти, преживени оттатък океана. Нямат вече и с какво да изненадат толкова много братовчедите там – вече всичко и те си имат: дрехи (дори по-шик), техника, владеене на езици... Компютризацията полека-лека се налага. А и стана ясно, че чичковците и лелите от Америка не са чак толкова богати. Че просто имат, защото наистина или много работят, или им е проработил късмета. А да не би в България да не е така? Ако имаш късмет, попадаш на работа с добра заплата. Ако много, ама много работиш, докарваш и две заплати. И може да ти стигнат: наем или заем не изплащаш.

Конкретните случаи

В София се срещам с младо момиче, напуснало университета в Торонто, където беше отличничка и вече студентка в Софийския. На въпроса ми защо, отговаря: Две години изгубих, сега бързам да наваксам. Чувствам се прекрасно тук!

Както знаете, тук се прехранвам като травел агент. За тази тема това ми помага.

Родители купуват билет за 23-годишната си дъщеря до София. Отива си момичето за една година. Е, за толкова дават билетите най-много. Но бащата казва: Ако можеше, за повече ще я изпратя. Ако й е добре, да остане там. Не мога да я гледам повече откакто завърши колежа как всеки ден сутрин излиза, вечер се прибира, ляга в девет и така всеки ден. На едно кафе няма с кого да излезе...

Майка, баща и дъщеря търсят билети до България. А другата дъщеря няма ли да дойде с вас, питам аз? Отговарят ми: Та тя си е в България вече година. Завърши университета и като каза, че иска да е там...! Намери си работа за 1300 лева като мениджър във фирма и се чувства добре. Сега, ако и малката реши да се върне като завърши, не знаем какво ще правим?! Тук сме вече 20 години, там и работа няма да си намерим, че сме на възраст...

Постоянен клиент, който скоро доведе и семейството си в Канада с еднопосочни билети, търси отново еднопосочни билети за... България. Проблеми със здравето. А докато запишат час тук ще минат месеци, а и много пари искат... Там ще се оправят по-лесно, казва с тъга моят клиент.

Спешен полет за семейство с бебе, едва ли не току-що родено. И пак проблеми със здравето на някой от семейството. Но трябва всички да заминат. Защото "там ще се излекуваме със сигурност".

Приятелки всяка година си отиват кой за повече, кой за по-малко. Чакат с нетърпение да направят годините за пенсии тук, за да се приберат при... децата си. А те, децата, вече студенти, дошли малки тук, едва говорят български, но се връщат.

"Отивам си, защото купих много добитък, сега ми отпускат пари по фондовете. Питам се какво съм правил тук толкова години?" – казва пък клиент, дошъл 30 години преди мен в страната на кленовия лист.

Стига толкова примери. Още много мога да разказвам. Не цитирам имена, но някои ще се познаят. Малка ни е общността.

Истината

Тя не е на страната на заминаващите там или на оставащите тук. Истината е някъде по средата.

Вярно е, че ритъмът на живот в България е по-бърз. И така трябва да бъде – гради се ново, доизгражда се старо и то не само в буквалния смисъл на сгради и пътища. Там имат нужда от специалисти в най-различни области. Такъв е моментът. За разлика от Канада – пълна с тесни специалисти, но без да са си на мястото по специалността.

В Канада почти всички започваме от самото начало. И понеже готовите пари бързо свършват, нужно е да започнeм да работим и да се учим едновременно – процес уморителен и не по силите на всеки, а и на всяка възраст. Налагаме се тук бавно, стъпка по стъпка. Доказваме се всеки ден. Или поне се опитваме. Защото като нас са много, дошли отвсякъде. Но и си задаваме въпроса, наблюдавайко другите: а бе тоя че е дошъл тук, ясно! Те там не знаят какво е компютър, че и други неща не знаят. Ама аз какво правя тук?

Не ми казвайте, че не сте се питали, особено в началото, когато идвате с идеи, с опит, а попадате в тупик и... на пръв поглед няма излизане. А после годините хвърчат, разбирате, че можете да успеете само, ако не се раздвоявате между Канада и България. И се опитвате да забравите старото, хвърляте се в новото. Заради децата, заради пенсията, заради какво ли още не. Особено виe, които сте тук от последните години – по-трудните вече за емигрантите, защото станахме много.

И тук е въпросът: Ако станем по-малко, по-добре ли ще ни е?

Отговорът е НЕ. Защото статистиката (точна все пак наука) сочи, че се връщат хората от бившата Източна Европа, от бившия Съветски Съюз, но идват от другите места, дето първият им език е английски. Или френски. И дипломите им са английски или френски. С английското и френското спирам дотук.

Стела Стефанова, Торонто

Jazz

от кога живота в България е "по динамичен" Shocked

Не искам и да визирам останалото скудоумие във въпросната "журналистика"

C#

Темата е интересна и бих призовал съфорумниците да се въздържат от дебелашки изказвания...

Знам че мисълта за местото където си роден и отгледан предизвиква емоции и хората са склонни на две противоположности

1) да благославят
2) да плюят.

Полза от плюене по България обаче няма! Все пак имайте в предвид че вие сте Българи (макар и с канадски паспорт - там където сте родени и отгледани като место никога няма да се промени). Като плюете по родината показва колко се уважавате самите себе си.

Тази тема няма универсален отговор!

Аз имам наблюдение обаче, хората с ниско образование (или безпочвено такова са най-недоволни от състоянието си в БГ и такива които са тука и са в такова положение са най-нахъсани да плюят.

В канада е доста по-различно от БГ в това отношение след като правителството умишлено наводни новата ни обетовна земя с "умни глави" - все вишисти и инжинери от Южна Азия, няма кой да свърши хамалогията.

Тези умни азиатци или иската да ти продават евтини стоки от родината им или искат да работят за кеш и да не издават бележки.

Парадокс е че в канада масово така наречените "вишисти" по точковата система след като дойдат правят това за което не са учили. Било то защото не са го научили като хората или защото нашата система е сложила местни сертификации, които ги спират достатъчно ефективно.

Та така става че ако се довлечеш от БГ с безмислено образование - всъщност ти си на далавера!

Хващаш се като някакъв "специалиализиран" бачкатор или поддръжка къде да е и гледай как ти идват 40 хил долара на година от раз.

Това в БГ го няма... бачкатори и поддръжка с ниско образование там колкото щеш.

Та така...

KTP

Стара тема Smile

но неувяхваща.
Работата с висшистите е следната според мен - България не ги задържа, дори ги подтиква да се махнат. Канада ги примамва със сладки приказки, след което има казва -- ооо, ма тая диплома ние не я разбираме - я си платете и си изкарайте на ново образованието Smile

И все лошо.
А иначе статията на Стела е написана тенденциозно в духа на най-добрите български пропагадни кампании "колко е добре у нас" от последните години.

От може би 100-тина хора с моита специалност, които лично познавам, върнал се е само един и същият наскоро ми рече: Абе май нещо много се задържах в България, трябва да помисля да местя пак...

1.3_1.3

Статията е доста хубава.
Доста се замислих при какви условия бих се върнал в България- И открих отговор в самата статия
Други пък навреме са ги "светнали" да помагат в усвояването на поредните инвестиции в родината и тръгват към обещана заплата и сключен договор.
не зная какво иска да каже авторката с горното изречение, но и на мен ако ми предложат шефска работа в агенция по усвояване на европари и аз бих се върнал. Даже не искам много дълго тая работа- една година ми стига

KTP

аз не бих

westside

стоите си не се връщайте тука . Wink

яко мизирабъл

Spoko

Истината за България.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-11-10&article=301269

stenikov

sirius

Темата е чудесна. И неувяхваща. Защото въпроса стои отворен. Този въпрос стои в главите на много от нас. Поне в моята. А на всеки главата е минала през различна история, с различни уроци и найвече има различна способност. И дори още повече - различна необходимост. В това отношение статистиката може да говори много за една държава, но говори нищо (или почти нищо) за индивида. Само аз си знам какво мога, как го мога, какво искам и докъде мога да се надявам искането ми да съответства с моженето ми. И това Никой не може да го каже за някой друг.

Статията ме радва с доброто си ниво и безпристрастност.

---

И Карбовски ме радва със словото си, макар и да не съм съвсем съгласен с идете му: